Плувецът Александър Николов, ПСК „Черно море”: Щастлив съм, че имах шанс да се уча от американските олимпийски шампиони


В момента, в който стъпих за първи път на стадиона в Казан, разбрах, че всички усилия, които съм положил, за да се класирам на световното по плуване, са си заслужавали напълно. Това беше най-силният шампионат на планетата. Думите са на състезателя на ПСК „Черно море” Александър Николов, който участва на световното по плуване в Казан, Русия. И завърши 56-и в кралската дисциплина – 100 м свободен стил.
Възпитаникът на треньора Никола Петров спря хронометрите на 51,01сек. и записа името си в историята на варненското плуване. Напролет Александър ще даде всичко от себе си, за да вземе квота за олимпиадата в Рио. Това е най-голямата мечта на Николов в състезателната му кариера. Плувецът пресъздава невероятната атмосфера, която е властвала на шампионата в Казан и се връща в мига, в който се е запалил по любимия спорт.

– Сашо, какво е усещането да сбъднеш мечтата си да плуваш в кралската дисциплина на световно първенство?
– Чувствам се удовлетворен от това, че успях да постигна една от целите си, а именно да плувам в Казан сред най-големите плувци. В момента, в който стъпих за първи път на стадиона и видях съоражението, разбрах, че всички усилия са си заслужавали напълно. Това беше най-силното първенство досега. Резултатите в моята дисциплина бяха изключително високи, а броят на участниците – много голям.

– Името ти остава в историята на варненското плуване – повече от 30 г. варненски състезател не се бе класирал на шампионат на планетата…. Това кара ли те да се гордееш?
– Радва ме, но не съм се възгордял. Варна има голям потенциал и след време ще има други, които ще представят България на големи първенства за мъже и жени. Ще минат години, докато бъде въведен добър спортен мениджмънт във варненското плуване. Има нужда от подобряване на отношението към плувците и най-вече те да бъдат стимулирани да продължават да спортуват във възраст мъже и жени. В момента федерацията не предприема такива мерки, но се надявам община Варна да го направи.

– Би ли пресъздал атмосферата и емоциите, които властваха в Казан?
– Атмосферата беше страхотна! Емоцията идваше от руската публика, която полудяваше при появата на руски плувец на старта, независимо дали е в серия, или финал. Американецът Раян Лохти беше посрещнат като техен състезател, което силно ме впечатли. Имаше много интригуващи финали, които завършиха със световни рекорди. Домакините се бяха постарали много, за да организират това първенство. Много от плувците и официалните лица казаха, че това е най-добре организираният шампионат. Фактът, че изградиха два басейна с олимпийски размери на футболен стадион, на който играе местният отбор „Рубин”, показва отношението на руснаците към плуването. Ценят го изключително много.
– Успя ли да разгледаш града – какво те впечатли?
– Не видях забележителностите, защото непосредствено след старта ми на световното се разболях. Градът е голям спортен център. Още на летището в Москва се разхождаха талисманите на първенството, а аеропортът в Казан беше облепен с плувни фотоси. Из целия град имаше графити с плувци по стените, а на всеки стълб – реклама на първенството. Бяха разположили видеостени, на които течаха събития, рекламиращи шампионата на планетата. Показаха клип, на който се вижда как изстрелват ракета и изпращат вода с послание в Космоса по случай първенството.
– Опита ли традиционната руска кухня? Какво ти се понрави от местните ястия?
– Имаше 5 различни кухни на мястото, където се хранеха спортистите. Аз заложих на местната. Повечето от руските ястия съм ги опитвал, защото майка ми е рускиня. Най-много наблягах на любимите ми пелмени.

– Кои преживявания от световното ще запазиш в сърцето си завинаги?
– За мен цялото първенство беше едно невероятно силно преживяване и ще запазя емоцията, която изживях там завинаги.
– Носеше ли талисман за късмет?
– Преди да замина, съотборниците ми подариха плувна шапка с всички техни подписи и пожелания. Много ме зарадва и го приех като талисман. Беше с мен в чантата през цялото време.
– До кои от колосите в световното плуване успя да се докоснеш ?
– Видях много големи имена в плуването и научих интересни неща само, докато ги гледах да плуват. Още първият ден плувах на тренировка в един коридор с американския отбор. Постоянно поглеждах под водата как плуват олимпийските шампиони Нейтън Адриан, Мат Гривърс и разбира се, Раян Лохти. Повече се възхищавах на плувците, които са придобили статут на легенди и все още са там. Снимах се и с двама от тях – Грант Хакет и Филипо Манини.

– Разочарован ли си, че не взе квота за олимпиадата в Рио?
– Остана леко разочарование у мен, защото не успях да сляза под психологическата граница от 51 секунди и да покрия норматива за олимпиада, но в крайна сметка нещата се случват стъпка по стъпка и всяко нещо идва с времето си.
– Личният ти треньор Никола Петров сподели, че имаш възможност да спечелиш квота на предстоящо състезание догодина. Ясно ли е кое е то и кога ще се проведе?
– Все още не сме избрали подходящо състезание за целта. Ясно е, че ще бъде през пролетта и по възможност в съседна държава, за да не се натрупва умора от пътуване.
– Кое е най-силното ти желание в сферата на плуването?
– Участие на олимпиада и добро представяне там. Всичко останало, което постигна по пътя до Рио, ще се дължи на голямото ми желание да спечеля квота.
– Как се роди идеята да тренираш плуване? Кой те заведе на басейна? Какво си спомняш от този период – веднага ли стана твой любим спорт?
– Родителите ми ме заведоха на басейн „Дом Младост“, когато бях на 7 г. Трябваше се възстановя след счупване на ръка. Плуването ми помогна много и след това започнах редовно да посещавам тренировките. Превърна се в любим спорт след 16-годишна възраст, когато започнах да тренирам професионално.

– Виждаш ли се като треньор на дечица след време?
– Започнал съм кариерното си развитие в друга насока, но имам желание да остана по един или друг начин в плуването. Искам един ден да имам възможност да помагам на плуването в България.

– Кое е най-ценното, което си научил от твоя личен треньор Никола Петров?
– Никола Петров е човекът, на когото дължа успехите си. Той успява да ме мотивира максимално. Притежава невероятен ареснал от качества, за да бъде прекрасен треньор – амбициозност и отдаденост в работата, което несъмнено дава положително отражение при състезателите. Той ме научи на постоянство, дисциплина и отговорност и не на последно място да не се отказвам от преследването на целите си.

Вашият коментар